вгорчил

Речник на българския език

1. вгорчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вгорчил е производна форма на вгорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вгорчил — мин. деят. св. прич. м. р.

вгорчил е производна форма на вгорча (мин. деят. св. прич. м. р.).