вгорчи

Речник на българския език

1. вгорчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вгорчи е производна форма на вгорча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вгорчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вгорчи е производна форма на вгорча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вгорчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вгорчи е производна форма на вгорча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. вгорчи — повелително наклонение, ед. ч.

вгорчи е производна форма на вгорча (повелително наклонение, ед. ч.).