вгорчели

Речник на българския език

1. вгорчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вгорчели е производна форма на вгорча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вгорчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вгорчели е производна форма на вгорча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).