вгорчавала

Речник на българския език

1. вгорчавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вгорчавала е производна форма на вгорчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вгорчавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вгорчавала е производна форма на вгорчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вгорчавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вгорчавала е производна форма на вгорчавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вгорчавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вгорчавала е производна форма на вгорчавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).