вгнездвал

Речник на българския език

1. вгнездвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вгнездвал е производна форма на вгнездвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вгнездвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вгнездвал е производна форма на вгнездвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вгнездвал — мин. деят. св. прич. м. р.

вгнездвал е производна форма на вгнездвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вгнездвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вгнездвал е производна форма на вгнездвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).