вбил си

Речник на българския език

1. вбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вбил си е производна форма на вбия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вбил си е производна форма на вбия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).