вбил е

Речник на българския език

1. вбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вбил е е производна форма на вбия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вбил е е производна форма на вбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).