вбила си

Речник на българския език

1. вбила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

вбила си е производна форма на вбия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. вбила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

вбила си е производна форма на вбия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).