вбила е

Речник на българския език

1. вбила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вбила е е производна форма на вбия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вбила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вбила е е производна форма на вбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).