вбила

Речник на българския език

1. вбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вбила е производна форма на вбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вбила е производна форма на вбия (мин. деят. св. прич. ж. р.).