вбесявало

Речник на българския език

1. вбесявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вбесявало е производна форма на вбесявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вбесявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вбесявало е производна форма на вбесявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вбесявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вбесявало е производна форма на вбесявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вбесявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вбесявало е производна форма на вбесявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).