варяло

Речник на българския език

1. варяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

варяло е производна форма на варя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. варяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

варяло е производна форма на варя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).