варакосвало

Речник на българския език

1. варакосвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

варакосвало е производна форма на варакосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. варакосвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

варакосвало е производна форма на варакосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. варакосвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

варакосвало е производна форма на варакосвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. варакосвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

варакосвало е производна форма на варакосвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).