валялата

Речник на българския език

1. валялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

валялата е производна форма на валя (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. валялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

валялата е производна форма на валям (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).