валидирало

Речник на българския език

1. валидирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

валидирало е производна форма на валидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. валидирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

валидирало е производна форма на валидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. валидирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

валидирало е производна форма на валидирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. валидирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

валидирало е производна форма на валидирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).