валидирал

Речник на българския език

1. валидирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

валидирал е производна форма на валидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. валидирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

валидирал е производна форма на валидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. валидирал — мин. деят. св. прич. м. р.

валидирал е производна форма на валидирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. валидирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

валидирал е производна форма на валидирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).