вайкала

Речник на българския език

1. вайкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вайкала е производна форма на вайкам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вайкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вайкала е производна форма на вайкам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вайкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вайкала е производна форма на вайкам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вайкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вайкала е производна форма на вайкам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).