важило

Речник на българския език

1. важило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

важило е производна форма на важа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. важило — мин. деят. св. прич. ср. р.

важило е производна форма на важа (мин. деят. св. прич. ср. р.).