важил

Речник на българския език

1. важил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

важил е производна форма на важа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. важил — мин. деят. св. прич. м. р.

важил е производна форма на важа (мин. деят. св. прич. м. р.).