бях самоутвърждавало

Речник на българския език

1. бях самоутвърждавало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самоутвърждавало е производна форма на самоутвърждавам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).