бях саморазтуряло

Речник на българския език

1. бях саморазтуряло — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).