бях самоотлъчило

Речник на българския език

1. бях самоотлъчило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самоотлъчило е производна форма на самоотлъча (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).