бях самоотлъчил

Речник на българския език

1. бях самоотлъчил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самоотлъчил е производна форма на самоотлъча (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).