бях самоизмамила

Речник на българския език

1. бях самоизмамила — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бях самоизмамила е производна форма на самоизмамя (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).