бях самозадоволявал

Речник на българския език

1. бях самозадоволявал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самозадоволявал е производна форма на самозадоволявам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).