бях самозаблудило

Речник на българския език

1. бях самозаблудило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самозаблудило е производна форма на самозаблудя (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).