бях самовъзхищавало

Речник на българския език

1. бях самовъзхищавало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самовъзхищавало е производна форма на самовъзхищавам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).