бях самовъзхищавал

Речник на българския език

1. бях самовъзхищавал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).