бях самовъзпламенявало

Речник на българския език

1. бях самовъзпламенявало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самовъзпламенявало е производна форма на самовъзпламенявам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).