бях самовъзпламенявал

Речник на българския език

1. бях самовъзпламенявал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).