бях поотлъчвал

Речник на българския език

1. бях поотлъчвал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях поотлъчвал е производна форма на поотлъчвам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).