бях лъкатушило

Речник на българския език

1. бях лъкатушило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях лъкатушило е производна форма на лъкатуша (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).