бях изтърбушвало

Речник на българския език

1. бях изтърбушвало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях изтърбушвало е производна форма на изтърбушвам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).