бях изпоприпадал

Речник на българския език

1. бях изпоприпадал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях изпоприпадал е производна форма на изпоприпадам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).