бях изпонадупчил

Речник на българския език

1. бях изпонадупчил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях изпонадупчил е производна форма на изпонадупча (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).