бях задължило

Речник на българския език

1. бях задължило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях задължило е производна форма на задължа (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. бях задължило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях задължило е производна форма на задължа (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).