бях задължил

Речник на българския език

1. бях задължил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях задължил е производна форма на задължа (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бях задължил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях задължил е производна форма на задължа (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).