бялвахте

Речник на българския език

1. бялвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бялвахте е производна форма на бялвам се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бялвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бялвахте е производна форма на бялвам се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).