бялваха

Речник на българския език

1. бялваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бялваха е производна форма на бялвам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бялваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бялваха е производна форма на бялвам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).