бялвало

Речник на българския език

1. бялвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бялвало е производна форма на бялвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бялвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бялвало е производна форма на бялвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бялвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бялвало е производна форма на бялвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бялвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бялвало е производна форма на бялвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).