бялвал

Речник на българския език

1. бялвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бялвал е производна форма на бялвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бялвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бялвал е производна форма на бялвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бялвал — мин. деят. св. прич. м. р.

бялвал е производна форма на бялвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бялвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бялвал е производна форма на бялвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).