бъхтил съм

Речник на българския език

1. бъхтил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бъхтил съм е производна форма на бъхтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бъхтил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бъхтил съм е производна форма на бъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).