бъхтил е

Речник на българския език

1. бъхтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъхтил е е производна форма на бъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бъхтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бъхтил е е производна форма на бъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).