бъхтило е

Речник на българския език

1. бъхтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъхтило е е производна форма на бъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бъхтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъхтило е е производна форма на бъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).