бъхтила е

Речник на българския език

1. бъхтила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бъхтила е е производна форма на бъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бъхтила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бъхтила е е производна форма на бъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).