бъхтело

Речник на българския език

1. бъхтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъхтело е производна форма на бъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бъхтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бъхтело е производна форма на бъхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).