бъхтели

Речник на българския език

1. бъхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бъхтели е производна форма на бъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бъхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бъхтели е производна форма на бъхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).