бършело

Речник на българския език

1. бършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бършело е производна форма на бърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бършело е производна форма на бърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).