бършели

Речник на българския език

1. бършели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бършели е производна форма на бърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бършели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бършели е производна форма на бърша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).