бършела

Речник на българския език

1. бършела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бършела е производна форма на бърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бършела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бършела е производна форма на бърша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).